Хуан Рулфо (1918-1965) е определено най-сложният и загадъчен мексикански писател, който само с две книги"Равнината в пламъци"и"Педро Парамо",успява да създаде свой неповторим магико-митологичен модел на света, който надхвърля националните рамки на световъзприемане и се превръща в една от универсалнитеемблеми на съвременната латиноамериканска литература и култура. Тук националното достига върховете на универсалното. В литературата на магическия реализъм, чийтоосновоположник е той, Хуан Рулфо веднага достига върховете на майсторството, на автентичната художествена визия за света, като завоевание на съвременната световна литература. Роден е в областта Халиско една мексиканска провинция със суха и безплодна земя, с народ тъжен и изоставен като Комала митичния град сценарий на романа и на голяма част от неговите къси творби от"Равнината в пламъци".Именно след Комала от"Педро Парамо"се ражда Санта Мария на Хуан Карлос Онети и Макондо на Габриел Гарсиа Маркес цели архипелази от литературната карта на съвременния свят.

Светът на романа"Педро Парамо"е свят трансцендентен по отношение на реалността. Проникнат от символи, фантазми, митологеми и архетипи, от странното съществуване на"мъртвите-живи"в зоната между живота и смъртта романът на Рулфо ни дава друга скала на ценности; той сменя ролите на битие и небитие, на тукашно и отвъдно, на реално и магическо. Тукчовекът в буквалния смисъл на Хайдегеровия израз е"битие към смъртта".Но смъртта я няма; ето всички в Комала са мъртви, къщите запустели, бурените настъпват отвсякъде, но отвсякъде чуваме шепот, ропот и оплакване, спомени по-истински отсамия живот. Тук именно животът е небитие, а смъртта най-очевидната реалност; животът е странник през сънища, а смъртта страноприемница. Тя се превръща в сътворяващата смърт върху тази"долина на сълзите".
Така художественото"двоемирие"на света ни дава Смисъла в неговите оптимални измерения до ръба на Нищото в Комала, разположена"върху въглените на земята, в устата на самия ад",на края на света на надеждата за битие.

В"Педро Парамо"майката Долорес Пресиадо, преди да умре, праща сина си Хуан Пресиадо в Комала да търси баща си"някакъв си"Педро Парамо, и да уреди сметките си с него заради неправдата към майката и самия него, заради обещаното и никога даденото. За нея Комала е празнично-невероятен святкъсче от Изгубения Рай от човека. Но без да се стреми към това, майката праща сина в царството на мъртиве, на тишината и сенките, и с това му задава съдба, подобна на митичния Орфей. Иницияцията в смъртта без завръщане в живота на пръв поглед като че ли завършва катастрофално за героя на Рулфо. Но само на пръв поглед, защото тук сеизвършва преход от пбрамо /букв."гола, безлюдна местност"/към надеждата. В романа е налице митологично тъждество между Майката и Земята майчината утроба от една страна, и"дъждът, който се превръща в бриз"от друга. Посятото зърно Хуан Пресиадо ще възкръсне за Живота, а с него ще възкръснат и Доротеа, и прекрасната Сусана Сан Хуан, Едувихес, Дамиана и всички минали по отъпкания път на живота. Линейното време се огъва по закона на времето-колело на митолочната вечност. И сънят на живота, който в смъртта дири битие на път за битие ще сесбъдне.