Георги Владимиров разглежда един важен за съдбата на българите период -VІІ-ХІ век, когато в рамките на Старата Велика България нашите дунавски и волжки прадеди поемат самостоятелен историческипът. Те създават две нови държави Дунавска България и Волжка България. В техния духовен мир протичат процеси, които до голяма степен определят съдбата им.
Авторътизяснява въпроса, че българите не са номадски народ, а са водили предимно уседнал живот; спира се обстойно на предизвикателствата, които се изправят пред тях, след като са се настанили в новите територий; разглежда развитието на културните процеси в двете държавни структури и взаимното влияние между двата древнобългарски клона и заварените народностни групи, както и формирането на етническия облик на страните. Особен интерес представлява решителния поврат в историческата съдба на българите след приемането на новите религии: дунавските българи - християнството, волжките българи - исляма.
Георги Владимиров доказва, че и Дунавска България, и ВолжкаБългария играят важна роля в историческото битие на народите на европейския континент.