Косовете ми избират ябълки.
Ангелите ми избират думи.
И аз
като че ли не правя нищо.
Като че ли снощи съм си забравил сърцето в
любов от последен поглед.
Но къде бешетова?
Помня как излязох от себе си.
Помня как в парка
някой свиреше на празната си
шапка
амурски валс.
След това...
Мисля...
Но мисли ли се след това?