Настоящото аналитико-критично и сводно-обобщително лингвистико-историографско изследване е първото и единствено по рода си проучване на прабългарите и техния език от Късната Античност и Ранното Средновековие, по земите на Източна и Средна Европа, Кавказ и Балканите. То се провежда на базата и с привличането и анализа на изобилен конкретно-емпиричен материал под формата на голям брой прабългарски думи и имена, прабългарски етнически групи, лица и събития през посочената епоха и в така очертаната политико-географска област.
При осъществяването на изследването най-после, след нескончаеми и отдавнашно-многократни безуспешни опити на чуждестранни ибългарски учени, за първи път в нашата и чужда прабългаристична наука се прави и предлага на Читателя, единствено обективният и адекватно-истинският превод на собствено-специфичния и самобитно-автентичния, лексико-граматически най-обемисто-разнообразния, пълния и богатия, формално-съдържателно завършено-съвършения и дори изящно-красивия, досега известния и познат текст на прабългарски език на прословутия Надпис на Буила от края на Х в. върху златна чаша от уникалното и световно прочутото Златно съкровище"Надь Сент-Миклош",с което като цяло, по същество и в действителност, по един пределно ясен и категорично-безапелационен начин се разкрива, обосновава и доказва единствено и само българският произход и принадлежност на това безценно съкровище.