Копнежът да ти се възхищават е неутолим. Да си спомним например за свети Симеон Стълпник. Той издигнал в пустинята един стълб с мъничка площадка отгоре. На нея не можело да се седи, а само да се стои прав. И той стоял там цял живот, и целият християнски свят екзалтирано се възхищавал на този невероятен рекорд, с който човекът сякаш прекрачвал отвъд възможностите си. Свети Симеон Стълпник – това все едно е Гагарин на трети век. Това страшно желание да ти се възхищават не е смешно, а трогателно. Този, който копнее да му се възхищават, държи на хората, чувства се свързан с тях,не може да живее без тях. Свети Симеон Стълпник е сам на стълба върху един квадратен метър. И въпреки това не е откъснат от хората! Мислено вижда милионите очи, обърнати към него. Присъства в милиони умове и това го радва. Той е велик пример за любов към хората и любов към живота. Вие сигурно и не предполагате, мила госпожице, но у всички нас живее по един Симеон Стълпник и до ден-днешен той съставлява по-добрата половина от нашето същество.