"...Да бъда ваш гост тази вечер?! Е, това наистина надмина очакванията ми. Приемам, но съм длъжен да ви предупредя, че нямам абсолютно никакви финансови възможности дави се реванширам. Не съм горд испански гранд, нито пък възгледите ми за честта съвпадат с тези на Хамлет, но като имам предвид трудните времена и краткото ни познанство, предложението ви донякъде ме шокира. В тази държава няма щедри, горди и щастливи хора.Ако възразите, ще означава, че сте от партията на Нищите духом и тутакси ще се разделим, ако сте съгласен, достатъчно е да кимнете с глава и вечерта ще продължи така безконфликтно, както започна. Защото, господине, държава, в която дори момичетата на седемнайсет години не са лъчезарни, е безвъзвратно загубена. Не, не, няма да говорим за политика. Ще бъде жалко за вечерта и обидно за интелекта ни. А срещу вас, господине, седи катедрала от интелект, но уви, започнала да се руши. Споменах катедрала,но ако не сте богослов, не си струва да навлизаме и в дебрите на религията. Схоластиката е арена за поповете с висша квалификация. Признавам, че се опитвам да ви разгадая, но нещо не ми се удава. Много приличате на мене какъвто бях на млади години. Обърнете внимание на благородните черти и стройната ми фигура, които дори и алкохолът не успя да разруши. Висок съм метър и осемдесет и пет и никога не съм тежал повече от седемдесет и пет килограма. Панталоните от онези далечни времена ми стават и днес. Добра порода, нали?
Впрочем бъбря само аз, а вие мълчите. Това също ме озадачава, тъй като и мълчаливците са на изчезване като редките птици от Червената книга. Дасрещнеш внимателен и мълчалив слушател и на всичкото отгоре готов да заплати за удоволствието да те слуша, на каква по-добра сполука може да се надява един постоянен посетител на кръчмите като мен.
И моля ви, не бързайте да се представяте, оставете ме да импровизирам. Всяка интрига в тази тотална скука е добре дошла. Глупави са усилията да се изясняват хората, но нашето е игра, нали? Човек не е ясен на себе си, камо ли на другите. Със сигурност мога да кажа, че не сте счетоводител на потребителска кооперация, не учите селянчетата на четмо и писмо и не отглеждате тикви. Като че ли не сте и провинциален адвокат. В погледа и осанката ви няма и следа от арогантността и нахалството на тази категория рушители на правото и морала.
Както и да е, нощта е наша и когато и да е ще се доберем до истината, но преди това предлагам да уредим сметката и да се пренесем в друга кръчма, с по-ниски цени и по-качествени напитки. Тази е на хубаво място и затова е така препълнена. Съгласен сте? О"кей!"
Филип Дахилов