Аз пътувах от много далече -
от единия край на небето
чак до другия край.
В една вечер кафееночерна
прекрачих прага, разделящ
мира от войната.
Бях нащрек да надникна всълзи -
сякаш в кладенец сух, и да срещна
очи, пълни със смърт.
А щом пукна зора като нар,
една изнурена жена се усмихна
на мен, чужденката.
И през тази усмивка прозрях
твойта горест и нежност, и сила,
изтерзан Виетнам.
За такава усмивка преминах
от единия край на живота
чак до другия край.
Ханой, 14 септ. 1966