Идеята за това изследване възникна в хода на работата по дисертацията ми"Византийски интелектуалци в културата на Италия, втората половина на XIV - началото на XV в."където в центъра на вниманието ми бяха две фигури, емблематични за епохата - Димитър Кидонис и Мануил Хризолорас. В процеса на проучване се наложи изводът, че византийските интелектуалци са преди всичко политически фигури и културната им дейност (преподаване, преводи и лично творчество) е в служба на униатската политика на империята за осъществяване на общохристиянско единство, което да се противопостави на османската опасност. Това е една характеристика на православния модел, която през разглеждания период е валидна и за Византия, и за Запада. Едва ли и в двата културни свята през XIV-XV в. има лице, което да се препитава само от интелектуална дейност; напротив, пред нас се изправя фигурата на интелектуалеца-политик, който се занимава усилено с политическа и дипломатическа дейност, работи в полза на униатската политика, заема високи държавни постове.

Целта на настоящото проучване е на базата на изворовите данни и на изследванията на византолозите да се направи опит за систематизация на сведенията за дипломатическите посолства на Запад при Мануил П. Ще се посочат западните държави, към които е насочена византийската дипломатическа активност, хронологията на пратеничествата и тяхната паралелност, там където я има, целите - пренос на писма, икономически дела, политически искания (за помощ - финансова и военна), дарения на реликви и др., събиране на финансови средства и т. н.

За постигане целта на изложението дипломатите ще бъдат разгледани поотделно, портретно; групирани по хронология и по държави, в които са изпратени; ще бъдат изведени налагащите се общи изводи и заключения. Избраният метод на изложение- просопографското представяне на всеки византийски пратеник в контекста на съответната дипломатическа мисия, предопредели и невъзможността да бъдат избегнати някои повторения, налагащи се и поради сравнително ограничения изворов материал.