Патология, фактор за разпадане на социалните отношения или нормално социално явление като трансгресията на правилата? Теорията все още се колебае между тези два полюса. Конфликтът е в основата на тематизацията на социалното. От Хераклит"Конфликтът е принципът или бащата на всички неща"през Хобс"Война на всички срещу всички"изследователите продължават да се питат дали конфликтът предхожда обществото или е негова същност. Различията изчезват по отношение главната характеристика на нашата епоха, а именно, че модерното общество е конфликтно общество. Ако общността се асоциира с разбирателството, братството и приятелството, обществото е неизменносвързано със съперничества, оспорвания, конфликти. Едно напълно регулирано общество не съществува в действителността и може да бъде само тоталитарен идеал. Свободата се появява именно в тази пролука. Амбивалентността на конфликта е, че той е фактор едновременно на дезинтеграция и разрушаване, както и на иновация и креативност. Тази амбивалентност се усилва от факта, че агоналната култура, удоволствието от борбата, естетизацията на конфликта обхващат и двете му измерения. От кръстоносните походи до джихад и камикадзе откриваме същата възхвала на героя - полу-бог, полу-човек. Изграждането на нови общества изисква предефиниране на конфликта. Социалната тъкан на комунизма беше изтъкана така, че да премахне всички различия - социални, културни, полови.... Беше позволено само това, което правилото позволява, всичкоостанало беше забранено. Пост-комунизмът се опитва да замести тази политика чрез идеята за отворено общество: разрешено е всичко, което не е забранено. Това, което все още му предстои да открие е конфликтът в неговото двойнствено лице на Янус. Подходът на разрешаване на конфликтите е твърде инструментален и прикрива разграничението между полемично и агонално, между конфликт, прибягващ до насилие, и конфликт, който си го спестява. Той пречи на концептуализирането на конфликта в разнообразието на неговите прояви: разрушителна, но и креативна, интегративна.
Демокрацията е свързана с по-контестаторни /Франция/ и по-консенсусни общества /Холандия/. Разрешаването на конфликтите е свързано и с друга променлива - доверието. Анна Кръстева, Антоний Тодоров
|