ОГЛЕДАЛО

Пред огледалото като пред прозорец стоя,
Стоя и чакам
Да мине някой
По улицата на моите спомени.
Уви, пустота.
Пустота.
Пустота.
Аз съм единственият минувачсамотен.

По черните клони на нощта
Зреят
Квадратните портокали на прозорците.
А високо нейде из опустелия небесен площад
Тича, хлипайки, нечий забравен позор.

Някой вика в ухото на глухата нощ:
"Шаро! Шаро! Къде ми е кучето?"
А под сухия бряст
Тихо ридай Антигона:
- Кучето е тук Наско,
- И аз съм тук,
Само съвестта ти я няма....