Съдържанието на тази книга са конкретните и аргументи; при все това по-нататък мога да набележа онова, което предстои. Тъй като започвам със силна формулировка на индивидуалните права, се отнасям сериозно към анархисткото твърдение, че държавата, в хода на поддържане на своя монопол върху употребата на сила и защитата на всекив границите на територията и, неизбежно нарушава правата на индивидите и следователно е вътрешно неморална. Срещу това твърдение привеждам довода, че държавата бивъзникнала от анархията (както я представя естественото състояние на Лок), макар никой да не е имал подобно намерение и да не се е стремил да го осъществи, посредством процес, който не нарушава необходимоничии права. Продължавайки този централен аргумент, Първа част води през различни въпроси; те включват: защо моралните възгледи предполагат странични ограничениявърху действията, вместо те да са просто целесъобразни; третирането на животни; защо е толкова удовлетворително да се обясняват сложни модели като резултат на процеси, при които никой не предвижда тези модели; защо някои действия са забранени, а не позволени, при условие, че се плати обезщетение за жертвите им; несъществуванетона теория за наказанието като възпиране; въпроси около забраната на рисковани действия; т.нар. от Хенри Харт"принцип на честността";превантивното нападение и задържане. Тези и други въпроси оказват влияние върху изследването на природата и моралната легитимност на държавата и анархията.
Първачаст оправдава минималната държава; Втора част твърди, че не може да бъде оправдана по-обхватна държава.

Робърт Нозик (1938-2002) е сред водещите световни фигури в областта на политическата теория, етиката и философията като цяло, най-известен със защитата си на либертаристката философия, чийто най-прословут представител става с политологичния си бестселър Анархия, държава и утопия. В него Нозик цели и успява да достигне до публика, далеч надхвърляща пределите на академичния свят, като се занимава с политически и социални проблеми, които са от значение за всеки мислещ човек: със защита на индивидуализма и на индивидуалните права и с обосноваване на необходимостта само от ограничено управление, т.е. на така наречената"минимална държава",сведена в общи линии до функцията защита. Според автора и, подобна либертаристка идея е колкото вдъхновяваща, толкова и справедлива и може да се превърне в перфектната"рамка за утопия"— рамка, в която за всекиго е възможно да замисли и изгради своя собствена утопия, стига да намери