"Още в зората на човешката цивилизация шумерските владетели и жреци били наричани"патеси". В древноперсийския език със званието"пати"отличавали вождовете и началниците. Патриархът е върховен праотец на християните. С прозвище Бат - Бъ Тъ - голям баща - удостоявали владетелите на скитска Велика България от рода Дуло, Бат Боян (617 - 683 год.) и чичо му Шам Бат (674 - 677 год.). Батоя /Батай/ е едно от имената на основателя на Дунавска България кан Аспарух (род. 634, 677 - 692 год.). Легендарният завоевател Атила (434 - 453 год.) от рода Дуло е известен и като Айбат - Ай БъТъ - най-голям баща. От"Джагфар Тарихи"научаваме, че първият болярин и глава на украинските жители на Киев бил наричан от тях"по български Бата". Руснаците казвали на своя цар Батюшка. Днес в българския език думата"бате"служи за най-почтително обръщение към по-голям мъж, а в много европейски езици участва като корен в лексемите за баща - der Vater, fater, pater и пр. Всички тези примери потвърждават, че от самото начало на човешката памет, през последните 6 хилядолетия една дума -"бате", в огромни географски пространства на пленетата неизменно изразява понятието за баща и за върховен водач в обществото, възприеман от хората като техен голям баща. Ето един удивителен случай на лексикална непреходност в глобален историческимащаб."