Този роман, определен от своя автор като „фентъзи",е всъщност пародия на социална утопия. Любителите на четива, в които се преплитат романтичната игра на въображението с паралелни светове и безкрайните превъплъщения на доброто и злото, ще бъдат неустоимо увлечени от интересния приключени сюжет. По класическите закони на жанра - погледът към Вселената минава през земните недра, обединени са Жул-Верновското начало (прогностиката) с митологичните корени на културата.
Но има и нещо различно, което отрежда на този художествен текст уникалномясто на българския книжен пазар. Експериментирането с чистата утопия е разиграно от една просветителска гледна точка като своеобразна мисия на автора към съвременното поколение тийнейджъри - да бъдат възпитавани в Добро. При това няма и помен от клишираните вече герои от фентъзи-галериите, напротив, постигнат е един български образ на света. Спокойно може да се каже, че „Клуб Езотерик"възвръща словото към националната му идентичност. Това е роман, който не приема като нова дреха готовите символи, родени върху чужда земя, разказвани на чужд език, вплетени в чужда история.
Без съмнение у всеки творец има вътрешен подтик към маскарад, към това да си ушие собствени дрехи сам. Така че инери, фиони, Зак и гобита — битрябвало да се приемат като приносни за терминологията на жанра"фентъзи".
Героят на този роман е „човекът без възраст",защото успява да види началото и края на живота, в мига да познае вечността и да постигне висше познание. Гоби е повелителят на чудесата, които ще спасят света.