«Критикът пише на жена си отвсякъде и за всичко, по всяко време на денонощието и във всякакъв обем, смесва най-различни сюжети и настроения. Понякога писането на едно писмо се проточва с дни, друг път не продължава повече от няколко минути - на крак отнякоя гара, от някоя македонска канцелария или докато слуша скучни лекции. Епистоларните отношения между двамата разкриват в дълбочина много от характерните иначечерти, светогледните и духовните нагласи на именития критик и на тяхното развитие през десетилетията. Тук литературността, професорството и обществената дейностна д-р Кръстев имат съществено значение, но съвсем не са определящи. Въпреки това, те дават ценна информация за обществените настроения, за отношението му към писателите, за литературно-критически и етическите му възгледи. Но и за нещо повече - че Радка е обектът на тяхната приложимост в конкретния живот; че тя е средоточието, където се сблъскват идеализмът на критика и действителността; за неговите представи за света и човека, в т.ч."вечно-женс веното",и тяхното реално присъствие и въздействие. И съвсем не накрая - светът, съществуващ според хуманитарните науки, така както ги е разбрал и усвоил (философия, религия,психология, естетика и етика), и тяхната динамична, разбъркана непосредственост. Коя е, впрочем, съпругата на д-р Кръстев?»
Румен Шивачев