Въпросите, които застават пред нас в началото на XXI век, в готовността ни да отбележим подобаващо и тържествено стогодишнината на Емилиян Станев като ярко и трайно явление на българската литература, са много и от различно естество. Те трябва да наложат отпечатък и върху свързаното с нея юбилейно издание - да мотивират различията спрямо подобни актове на демонстрирано внимание допреди 15-20 години, да тръгнат от визия, която с по-голяма сигурност и обективност съди за ценностите в неговото наследство. Юбилейно - днес значи и преоценка на това творчество през призмата на изискванията и очакванията в сегашно време, значи и опит с илюзията и надеждите за хвърляне на"мост"към интересите на поколение, което не среща книгите на Емилиян Станев в книжарниците, не ги търси в библиотеките.
Като настоявах юбилейното издание на Емилиян Станев да бъде в ръцете на хора, които не са се изявили в миналото като негови интерпретатори, аз имах предвид и по-голямата вероятност за нерутинна, неюбилейно-тривиалнахарактеристика на оставеното от него. Да - изданието е по повод сто-годишнина и ни връща към света на един безспорен белетристичен талант. Но само по себе с това не предполага елейни слова и апологетична неприкосновеност на текстовете му. Читателят от едно ново поколение днес не би им повярвал и въз основа на тях не би се обърнал с лице към неговото наследство. Промяната не е само възрастова - читателят е друг, главно с интересите и пристрастията си, с отношението си към свое-чуждо в предлаганата литература, с недоверието и подозренията си към ценностите в българското минало, с готовността си да прехвърли представата за тоталитарност, официозност и казионност върху всичко, което е създадено през втората половина на XX век…
Академик Иван Радев