Китано заблуждава публиката. Не умират хората във филма. Умират онези кукли, които някога са били живи хора. И това е още по-страшно. Защото куклите - точно както Савако и Мацумото - умират захвърлени. Някой прекалено много си е играл с тях. Водещата двойка от"кукли"приключва земния си път окачена на същото онова червено въже, което ги е свързало приживе. Остават сами, полюшвани от вятъра, изоставени (дали от съдбата, дали от хората), безжизнено провесени на едно дърво... Филмът"Кукли"на Такеши Китано е странен сън в червено.
Сън на куклите от театър Бунраку, които може би никога не ще поискат да бъдат хора...