"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!"
Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото.

Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Можеда има скрит опис за тях, но влагата е размила буквите и той не се чете.
Зимникът е нашето спасение. Забравата се превръща във воля за живот.