Деян Енев не се вълнува от фактите, а от движенията на човешкия дух, които светят или мрачнеят зад тях. Затова героите му са в на пръв поглед лесно изброим емоционален спектър - любов, смърт, вяра, измяна, самота... Но този спектър стига за всичко, особено когато авторът пипа думите като майстор - с точни и пестеливи движения.
В историята на новата българска литература Деян прилича на гемиджия, който се е вързал за мачтата по време на буря, за да не го отнесат вълните. Това той прави по две причини- вярва не само в мисията си да съхрани и доразвие най-добрите традиции на българския разказ, но и в благите вести, които трябва да откара до брега...
Вярвам и аз.
БойкоЛамбовски