Има на света места, където царува мракът - и не е разумно да ходиш там. Съншайн го знаеше.
Но от години край езерото не беше ставало нищо страшно, а тя имаше нужда да остане сама поне за малко.
За жалост, не беше сама. Изобщо не ги чу да се приближават, което си е съвсем в реда на нещата - бяха вампири...
Взеха й дрехите и обувките. Навлякоха й дълга червена роба. А след това я приковаха към стената в изоставена къща - на една ръка разстояние от тайнствена фигура, още по-тайнствена под лунната светлина.
Тя знаеше, че той е вампир. Знаеше, че ще бъде неговата вечеря, а когато нощта приключи, тя ще бъде мъртва. Но на зазоряване все още беше жива и здрава. И сега беше неин ред да му помогне да остане жив до вечерта... Защото само заедно можеха да се справят с Бо.