Защо през така наречения Преход, за кратко, някои люде натрупаха
огромно състояние, а мнозинството българи стигнаха, кажи-речи,
до просешка тояга? Защо мнозина от нявгашната номенклатура и
децата им забравиха идеите, на които ужким служеха, и бяха сред
първите забогатели бързо-бързо? Защо и те, и другите новобогаташи,
в миналото обикновени хора, се превърнаха в хищници, готови на
всичко в името на царица-парица? Защо не се намериха сили, които
да попречат на тоталното разграбване, понякога с привидно законни
средства, а най-често грубо и безцеремонно, на създаденото с потта на
народа национално богатство?
Тези и много още остри въпроси крещят от страниците на “Стоте
ключа”. В центъра на повествованието е фамилията на достолепния човек и хуманист, бившия учител Филип Добрев.
Събитията “се случват” в столицата и в митичното село Буката, известно от романа на Никола Статков “Отмъщението”.
Подобно на редица други села и то умира: всичките му сто къщи са празни, стоте ключа – непотребни.
И тук, както и в други произведения на автора, има една голяма любов – между Филип и двайсет години по-младата му бивша колежка Надя, една любов, която…
“Стоте ключа” – един драматичен, един трагичен роман с много въпроси.
А отговорите?…