„Вятърните мелници“ е критическа книга, обърната към превратностите на времето и начина, по който те са отразявани в годините. Предизвикателствата са идвали отвън – те са ветровете, провокирали желанието за наблюдение и коментар. Така може да се проследи какви са били заблудите, как едни представи са били коригирани, а после подменени. Автори постепенно са променяли творческите си физиономии, други – обратно – останали са непоклатими като антични колони. Много спорно е кои в по-голяма степен са съхранили достойнството си. Закономерно е, че почтените са описали всичко и са оставили свидетелства и за собствените си възможности, и за вечните български променливи. Панорамният обхват на текстовете е своеобразен разказ за много литературни страсти и неволи.