„Човешкият дух е по-лек и подвижен и от водата, може да приеме всякакви форми и постепенно, постепенно прониква и в най-плътните материи. Лек и фин е като въздуха и подобно на него колкото по-високо се издига, толкова по-лек и чист става. Затова у всеки човек съществува стремеж да се издигне над обикновените неща и да се движи по-леко и по-свободно в по-високи равнища, пък и било то чрез мечтите си. Вие сам, млади приятелю, казахте:"Ние живяхме с тези истории, мислехме и чувствахме заедно с тези хора". И оттам иде очарованието, което те са имали за вас... Така, уловен вприказката, духът ви се въздигна над настоящето, което ви се струваше не толкова хубаво, не толкова привлекателно. Така духът ви се понесе из непознати, по-възвишени пространства, стана по-свободен и необвързан. Приказката се превърна в действителност или — ако предпочитате — действителността стана приказка, защото сте създавали и живели в приказката"Вилхелм Хауф. Макар че умира едва на двайсет и пет години, Вилхелм Хауф завещава на Германия и света голям брой произведения — сатирична проза, три тома новели, тритомен исторически роман, стихотворения. Най-хубав дял от творчеството му обаче завинаги остават приказките, които пише като млад учител за своите ученици. Някои от тях са преразказани немски легенди, а други са повлияни от арабската съкровищница „Хиляда и една нощ", но във всички тях витае духът на доброта, красота и справедливост. След множество перипетии, красиви заблуди, примамливи обещания и терзания тържествува чистият непокварен човешки дух.