...Разрешете ми да ви обичам, както майка детето си, бих казал на своя народ, едно национално ядро в баланса между народите. Ще съм доволен, ако трябва да заспя върху постелите на моите известни вече успехи. Но мисията ми е да водя с мисълта си платно, а не да спя. Време в задгробие ще има достатъчно за слава. Ако усетите красотата на живота, ще разберете и мисълта ми като градивна... Чуждопоклонничеството трябва да бъде осъждано. И то непрекъснато от изкуствоводещите специалисти, на които им е ясно, но си мълчат предпазливо, без чувство за родолюбие. Родолюбие, което обновява света, влизайки в общата хармония сред народите. Светът няма да се върне към натуралакадемизма. В своето развитие той следва реални закономерности. Натуралакадемизмът е скорошно явление и то си замина безвъзвратно. Обновлението на принципите ни не противоречи на съсредоточието за победа в изкуството...