Любезний читателю,
Ако разгърнеш страниците на тази книга, неминуемо ще бъдеш разтърсен от продължителен и истеричен смях. Но, уви, тъжен смях. защото темите, проблемите, събитията, личностите, които се засягат тук, не могат да предизвикат друго освен тъга, да не кажа омерзение.
Не съм радостен, че годините на така наречения преход са родили в моето скромно съзнание такива нелицеприятни очаквания - струваше ми се, че преходът няма да бъде толкова безкраен и мъчителен. Нито толкова позорен. Сега вече не съм убеден, че и в следващите двайсет години Отечеството ще дочака по-добри дни. Дай Боже, контролният ми скептицизъм да бъде опроверган от историята.