У тебе е ключът
но къщата
превръща се на кораб и отплава
стените се полюшват
сякаш същите
задържат се за миг и се стопяват

избликват тежки
душни здрачни сънища
от дъното на струпаните книги
студен неумолим като отсъствие
отвътре океанът се надига
залива раменете и брадичката
косите и разперените длани
и мята се последното обичам те
като езиче в счупена камбана
светът застива в своето безсмислие
в мъгла и дъжд започва се със лишеи
и някой през душата ти наднича