Книгата изследва радикалната трансформация в комуникационната среда на обществото в Западна Европа в резултат от демографските и икономическите промени през XVII и XVIII в. и доминиращата роля, която започва да играе общуването между анонимните обитатели на големия град, организирани в различни видове публики. Тази промяна в общуването се концептуализира като основен фактор за възникването и утвърждаването на модерната демокрация. В центъра на анализа е поставен обменът на мнения между анонимните участници в публиката - обмен, в чийто ходвъзниква потребността от публична (политическа) трибуна и публичен (политически) представител. Така се обосновава идеята, че в обмена на мнения между две анонимни лица възникват базисните публични отношения - архетипът на политическите отношения в модерното общество, който задава основните параметри на съвременната демокрация. В тази рамка се ражда виждането за публичните отношения като идентифициращи света на публичното по начина, по който икономическите отношения идентифицират света на икономиката.
Благодарение на своя подход изложената концепция дава систематична представа за участието на индивида в политическото конституиране на модерното общество и по същество представлява една политическа антропология на модерността.