Петър Слабаков ми каза, че за първи път журналистът Кеворк Кеворкян го попитал преди около двайсетина години пред зрителите на телевизионното предаване „Всяка неделя"на колко години е и той не могъл веднага да му отговори. Защото през целия си живот не си е правил труда да смята на колко точно години е. Сега знае, защото от много повтаряне през 2003 година успели да му го втълпят, че е на 80 години.
„Странна работа, станал съм на 80, а пък акълът ми е същият, какъвто беше и на 20 години",шегува се актьорът-чешит. Но околните никак не приемат думите му на шега. Още когато го изключвали от гимназията, класната му казала: „Ти и да побелееш, и да остареешакълът ти няма да дойде."Слабака се чуди сега колко е била прозорлива.
Самият той казва, че може и да си е променил възрастта, но принципите - не е. И сега. както винаги, не търпи несправедливостта и демагогията!

Петър Слабаков е израсъл в многолюдно семейство. Казва, че няма по света друга фамилия Слабакови. Ако някой се казва така, трябва да е негов роднина. Името Слабаков идва от пра-прадядо му Никола, който е бил слаб и са му казвали отначало Никола Слабото, а после прякорът станал фамилия - Слабаков.
Всички го знаят просто като Слабака. „В Мъжката гимназия в Шумен единствено Страхил, който седеше зад мен, ми казваше Петър. Всички други ме наричаха Слабак. Започнаха на него да викат Петър и той се обръщаше на това име, а аз реагирах само на Слабак."
Родът му води началото си от Лясковец. Двамата прадядовци
- Петър Манолов (по майчина линия - б.а.) и Иван Слабаков (по бащина линия - б.а.) са били четници в четата на капитан дядо Никола през 1856 г. След едно от сраженията с турците Петър Манолов бил ранен, пленен и изпратен в Диарбекир. където умира. След разгрома на въстанието Иван Слабаков се укривал в Габрово и Лясковец, а по-късно заедно с други четници емигрирал в Белград.
Това сочат семейните архиви. Имената и на двамата предци, с които Слабака се гордее, са записани на паметна плоча, поставена в чест на участниците във въстанието в Петропавловския манастир над Лясковец (там е бил сборният пункт на четата -б.а.).
След години синът на Иван Слабаков - Димо се оженил за дъщерята на Петър Манолов - Марина. Това са неговите дядо и баба. Слабака се гордее и с друг сродник - братът на Димо Слабаков - Христо, който е бил член на революционния комитет, основан от Васил Левски. Самият Левски е нощувал в дома на дядо му Петър.
Освен патриотични заслуги за историята, родът Слабакови е оставил светла диря и в българската култура. Леля му Вера езавършила Музикално училище в Одеса и Консерватория в Италия. Чичо му Иван свири на пет инструмента, а баща му Петър е добър певец и танцьор. И двамата са завършили кадетско училище в Одеса.
Без съмнение тази атмосфера, в която Слабака е израсъл, формира и характера му, и любовта му към изкуството.
Самият той казва, че ще помни до края на дните си и балканското село Градница, и първия си учител - габровският краевед и еколог Илия Габровски. „Беше човечен - обичаше и хората, и животните. Научи нида обичаме природата. И зиме, и лете ни преподаваше все навън. В Градница убиха единия щъркел на баба Кала и ние го погребахме в двора й. Оградихме гробчето с дървенаограда и му поставихме паметник с надпис „Щъркел".

Така че, след години Слабака неслучайно е открил своето призвание в защитата на природата и своя последен пристан в съседното на Градница село Бериево.
Това, разбира се, са най-общи щрихи. Трябва да направя уговорката, че Слабака е полемична натура (това е известен факт), говори непрекъснато по обществени и политически теми, взема отношение за всяко събитие, станало от Бериево до Ирак и Америка и до останалите краища на света, не се примирява с нередностите, боготвори природата, но за себе си избягва да говори.
Когато се роди идеята да направим тази книга, той отначало реагира отрицателно: „Не искам да занимавам хората със себе си, не искам да им говоряза себе си."А жена му Цветана Гълъбова се опери: „Ами ти какво правиш през цялото време, бе? Какво прави и досега? Не говори ли за себе си?"Тогава Слабака се умълча и се замисли.
На другия ден - при изпроводяк - ме благослови за начинанието.
Румяна Емануилиду