“Книгата, говори за"нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда"добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва"да се съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Впрочем, ние си мислим..."още преди да се замислим", че във времето не е заключена никаква загадка, че"всичко е ясно"и"безпроблемно", но така ли е това? Разбира се, не; когато ни запитат:"А що е време?” почти нищо не можем да кажем - мълчанието е нашият отговор. Това мълчание е многозначително, в него е скрит огромният човешки смисъл на това, което наричаме време. Моята книга, читателю, се опитва да предразположи нашето мълчание по отношение на времето да проговори. Когато мълчим, ние сме най-близо до себе си - не когато"бърборим"и се упойваме от словоохотливостта си. Затова ако нашето загадъчно мълчание за времето проговори, то тогава ще чуем най-важното, онова, което иначе никога няма да научим. Предлаганата книга се опитва да"погледне"в скритото"зад"мълчанието ни - за времето, живота, свободата...

Написаното не е просто философия или психология на времето в обичайния смисъл. То е по-скоро една човешка, т.е. разбираща, философия и психология, един човешки поглед, отправен към неразгаданото тайнство на времето,"взиране"в нас самите - там, където най-малко сме склонни да поглеждаме. Човекът, будният и пробуждащият се човек гледа на"обкръжаващото", на света и"нещата"в него, ала забравя да погледне тъкмо към гледащото: към самия себе си. Тази книга ни напомня онова, което често или непрекъснато забравяме.
Следващите по-долу редове не"вещаят"... самата истина, а са подтик към самостоятелното задълбочаване в нея. Една книга може само да помогне на даден човек в неговото"саморазбиране", в проясняването на самия себе си, но не може да го замени. Както и във всяко друго нещо на този свят, и тук можем да разчитаме единствено на себе си/.../”
Ангел Грънчаров