През XVI в. в българската литература се появява един нов тип сборници - дамаскините. Началото е поставено с превода на сборника"Съкровище"на Дамаскин Студит. Той бързо получава широко разпространение и скоро самите съставители и преписвачи на сборниците започват да ги наричат по името на техния автор"дамаскини".Според характера на книжовния език, на който са написани, дамаскинските сборници биват архаични и но- вобългарски (нататък и нвб.). От тях само първият архаичен, т. нар."македонски"превод в основни линии се придържа към състава на новогръцкото печатно издание, съдържащо 36 слова. Следва втори, също архаичен по тип превод, а в XVII в. се появяват и първите новобългарски дамаскини.