Тази книга е опит да се представи историята и главно археологията на прабългарите от периода до разпадането на Велика България и създаването на Дунавска България иВолжско-Камска България. Използва се научният термин прабългари (от нем. Urbulgaren) наред с оригиналното българи от писмените източници, тъй като той прави по-ясно разграничението между същинските българи - езичници и славяно-езичнитебългари - християни след покръстването.
Проблемите на историята се разработват отдавна и в общи линии могат да се смятат за добре изяснени благодарение на усилиятана няколко поколения наши и чужди историци (прегледи у Бурмов 1968а; 19686б; Бешевлиев 1981а: 11-23; Божилов, Гюзелев 1999: 58-61). Поместеният тук исторически очерк се опира на тези изследвания. Съществуват и днес неясни и спорни въпроси, по които са изказани различни становища, всяко от които има своите приемливи основания. До поява на нови писмени източници тези различия запазват в редица случаи правото да бъдат вземани под внимание. За по-голяма прегледност тук присъствието на прабългарите в различните географски региони на Европа се разглежда поотделно със съответните археологически паметници.
По-различно е състоянието на изследването на паметниците на материалната култура. Всички опити за сигурна прабългарска атрибуция на такива паметници са били съпътствани с трудности и несигурност. Някои от тях остават спорни ив настоящия момент. До известна степен причините са обективни. Докато етническото определяне на паметниците на германските племена от периода на Великото преселение не предизвиква особени проблеми, атрибуцията на паметниците на степните тюрко-ирано-угорски племена, с малки изключения, не винаги е сигурна. Това се дължи на техния сходен подвижен начин на живот, който налага сходни форми на материалната култура, погребалните обряди и религиозните вярвяния. Тази близост се е подсилвала отблизостта на произхода и езика или от използването на общ език. Друга причина е липсата на централизирани политически обединения с определени граници и постояненполитически център, в рамките на които обикновено се създава специфична материална култура.