Конфликтната същност на съвременната политика, детерминирана от себичната и егоистична индивидуална и групова човешка природа, представя тази вековечна социалнадейност в качеството
й на необходимо зло, а не на благо. Либералният утилитаризъм на Запада, претендиращ за универсалност, и униформираният номенклатурен колективизъм на Изтока, характерен със своята бруталност, бюрократизъм и привидно могъщество, са виновни в почти еднаква степен следвоенният свят да е свят на силата,а не напринципа. Христоматийното правило, че една сила може да бъде победенаот друга сила, а не от принципи, е основната теоретична гледна точка на предаганата книга, която ако не с изчерпателност, може да впечатли читателя (надяваме се) със своята непредубеденост обективност.