Вярвам, че един ден, българският народ ще се върне към корена си. Тези 7ООО г. праистория са по-голямата, а може би и по-добрата част от неговото съществуване. Огромначаст от него никога не е напускала тези земи, нито пък е пристигала в тях...
Нека не си поставяме непосилни задачи в търсене на мъчни отговори – кога е възникнал животът, кога маймуната е станала човек и дали е станала, кога дивакът се е превърнал в homo sapiens и дали въобще някога е имало диваци или историята на цивилизацията е история на технологията за добив на материали и обработката им в “оръдия на труда”. Отнемете на съвременния човек неговите машини, инстументите за производство и може спокойно да го “продадете” за дивак. Нека освободим праисторията от подобни тежки грижи. Нейните собствени са й достатъчни. Те започват с райските кътчета, в които природата – грижовна майка помагала на първите хора да откриват своя “обетована земя” и с техните слаби човешки ресурсисами да си създадат условия за уседнал живот. Този е мигът, от който местното население е създало своята местна култура. Нейна родина е Поречието на една велика в миналото река – древната Хеброс, “Козята река” или сегашната Марица./.../
Петър Детев