Един от сложните исторически и културологични проблеми, които създават напрежение и разнообразни творчески решения, е изучаването и осмислянето на тракийската култура. Проблемът възниква от опита да се търси общоприета и универсална дефиниция, от която да последва необходимия творчески aнализ. Поливариантността на"чужди"определения и методически похвати,
които се прилагат към тракийската история, не решава или поне достатъчно усложнява отговора на въпроса как"да разбираме тракийската култура".
Напоследък популярност придобива схващането, че културата е"начин на действие, поведение"/Фол 1997, 294-3271. Терминът произлиза от заниманията с класическата древност, съпоставена с тракийската културна история през I хил. пр. Хр. Така например, хоризонтално погледнато от юг към север на Балка
ните са се развивали полисна и етносна култура /Фол 1998, 24-26/. Както е известно, общностите на етносните култури /на траки, келти, илири, скити и др./ не са образували градове в класическия смисъл на това понятие, били са управлявани от многобройни владетели и са били слабо познати на съседите.
Между етносната и полисната култура са съществували контактни зони на сливане на типове култури и поведение на техните носетели. Осезаемата разлика между общностите на полисната и етносната култура е била липсата на писмена комуникация на тези, които живеят на север от гръцкия свят…