“С вчерашния свят е свършено. Свършено е веднъж завинаги... Ние изгубихме всички или почти всички свои материални блага. Но ние не сме загубили нищо, ако сме сполучили да съхраним своя разум...
Имам ли аз, историкът, право да се заловя отново с история?
Да й посветя и времето, и остатъка от силите си в тези дни, когато моите съграждани властно зоват към други задачи? Имам ли право аз, професорът, да възпламенявам другите със своя пример, да увличам младите хора по пътя, който е избран от самия мен?...
Искам да отговоря направо, без колебание. Да, да се занимаваме с история е необходимо. В тази мяра, в която тя - и само тя – ни помага да живеем в сегашния свят, загубил и последните остатъци от устойчивост...
Историята не обединява хората. Историята никого с нищо не задължава. Но без нея всичко се лишава от основи. Историята – това е отговор на въпроси, които неизбежно си задава съвременният човек...”
Люсиен Февр