"Крайно време е образите на руските владетели да се представят така, както са ги запомнили съвременниците им - с техните действителни, а не измислени достойнства. Подобно на останалите хора, те не са били лишени от пристрастия, а понякога и от очевидни недостатъци. Задължително бе в политиката им да се оглежда и „българският въпрос".В смисъл доколко всеки един от тях е бил ангажиран с действия или намерения за действия по посока на България и българските земи: като се започне от походите на киевските князе и се свърши с името на император Александър III например. При това положение оценките не можеха да бъдат нито окончателни, нито категорични…"(от авторите)