Фибулите, това са безопасните игли на древността, които се използват за закопчаване на тежките вълнени плащове. В някои райони на Римската империя те служат и за захващане на ръкавите на женските хитони и туники или на безръкавните сукмани. Динамиката, с която се изменят формите им следва актуалната мода, наложена в Империята. Именно затова те са едни от най-точните репери на времето и са сред най-добре датираните предмети на бита. Тази им функция е високо ценена от изследователите при определянето на хронологията на отделните археологически комплекси.
В книгата е предложена първата типология на находките от българските земи, която проследява пътя на проникването на най-ранните форми на римските фибули и на тяхното развитие тук. Основните й елементи съдържат формирането на отделните типове, тяхното датиране иразпространение. Обърнато е внимание и на връзките на фибулите с доминиращите стилове през отделните периоди, които влияят на вида и на начина им на украса. Проследени са и взаимовръзките между употребата на безопасните игли и характера на носеното облекло.