Пропагандата в тоталитарната система винаги е била един от основните атрибути на властта, обслужваща я с най-голяма"преданост".Тя създава политическите митовете, поддържа ги и ги разпространява, следи за тяхното"приемане"и"правилното"им тълкуване.
Властта се нуждае от културата и изкуството, които да доизгладят грубо наложените идеологически догми, да им придадат"нов"облик. Затова пропагандата ги завладява, подчинява и контролира. Дава им се едно единствено право - правото да служат вярно в името на изпълнението на нейните цели.
Вмонографията представените примери се основават на болшевишката, фашистката и националсоциалистическата пропаганда и култура.