Това е книга за гозбите на Пенка Михова, за трапезната география и поезия в нея, за това как го правят това или онова тук и там България. По-точно - как са го правили, как са го пъстрили. Как не са го давали и не са се давали. Но това не е строгата и стегната кулинарна книга. Това напоня живите радумки и глумки между жени, между българки, които седят блажени сред уюта на кухнята, на своята"светая светих".