"Езикът и неговите речи"е монолитно филологическо изследване с широк тематичен и времеви обхват (Х-Х1Х в.). което свободно преминава границите между медиевистика, литературна история, езикознание.
Интерпретациите са фокусирани върху важни проблемни кръгове:
отношението между стара и нова литература; презаписването на старата литература; Възраждането като доминиращ дискурсивен модел. Заявена е нова Концепция за подмяната като важна културна и идеологическа
практика на възраждането; проблемът за кодификацията на езика е изследван като напрежение и взаимопроникване на"фигурални полета".Поместен изцяло в деликатната гранична зона между език и литература, текстът спори със завършени езиковедски и литературоведски тези и полага литературата ни в неразработени досега сфери с твърде висок изследователски потенциал.