Българската литература е богата на символи, които навлизат в нея от различни културни пластове: юдейско-християнски, древногръцки, цивилизации на Близкия и СреднияИзток. Класическият текст въздейства особено силно със способността си да актуализира символичното мислене в различни епохи. Тази книга интерпретира произведения на Ив. Вазов, Ал. Константинов, Й. Йовков, М. Белчева чрез дълбинен прочит на символните структури в тях, като декодира скрити значения.
Втората част на книгата включва изследвания по теория и история на психоаналитичната критика. Систематизирани са разнообразни школи и имена: от Фройд, Юнг и Ото Ранк до Лакан и Юлия Кръстева. В Приложенията се публикуват за пръв път на български език интервюта с Жак Лакан.