Това е третата критическа книга на автора, който е посветил в нея пет студии на различни периоди, писатели и проблеми от българската литература. Сред тях са поетиката на жанра и заглавието в рецептивната ситуация на 70-те години на 21-ви век, култорологичният диалог между"родното"и"чуждото"в литературния кръг"Стрелец",персонализмът като критическа аксиология в текстовете на Владимир Василев и Иван Мешеков, дръзките пътешествия на езика, идеите и стила в романовите отсеци на Циклопът от Генчо Стоев и енигматичните превъплъщения на Поета в съвременната проза на Васил Попов.