През епохата на Българското възраждане се срещат знаците на средновековната култура, на традиционната фолклорна и на модерните европейски култури. Това предопределя многообразието и умножаването на формите на културно общуване. Вглежданията в песните и стихотворенията, в разказ-ването и приказ-ването, в културните амбициии „роли"на възрожденския интелигент, в иконичния и словесния образ (рисунката и четивото) имат за цел да откроят (не)очакваните съвместявания на познатото и новото.