Миглена Николчина е доцент в Катедрата по теория и история на литературата в СУ “Св. Климент Охридски”. Тя е авторка на теоретичните книги “Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм” /1988/ и “Човекът-утопия”/1992/. “Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева”/1997/ се превежда на руски и унгарски със заглавие “Майцеубийството в езика” и е под печат в американско издателство.

Първата част на “Родена от главата” изследва разказите за възникването на българската женска литературна история, като ги проследява през литературни и нелитературни текстове, слухове и анекдоти, мемоари и злословия и ги поставя в теоретична рамка, която се отнася до фантазматиката и до специфичните културниупотреби на материнската фигура. Тезата е, че любовно разрешеният ужас от властта на архаичната майка обяснява успеха на нашите първи поетеси. Това любовно разрешение се изявява, от една страна, в собственото им творчество, от друга страна, в тяхното “сдвояване” /става дума за Габе и Багряна/, което ги вади от режима на изключението и ги полага като история, а също и в безпримерния жест на тяхната лирическа щерка Блага Димитрова, който скрепява тази история.
Втората част в донякъде по-шлагерен и популярен дух предлага два варианта на прижизнен успех /Шарлот Бронте и Джордж Елиът/ и два варианта на прижизнен провал /Емили Дикинсън и Джийс Рис/ от англоезичната женска литература.