Книгата представя на българския читател творци и явления, дълго време отхвърляни от официалния канон на руската литература. В центъра на вниманието е поезията, която принципно не успява да се вгради в тоталитарния естетически модел, не само по политически, но най-вече по естетически причини. Създавана в нелегални условия или визгнание, в тази лирика водещи принципи стават чувството на вътрешна свобода и широта на духа, отказът от догмите и идеологемите на официозното изкуство.