От Възраждането насам българската литература е съдбовно свързана с националното ни развитие. Всички родни социални сътресения, катаклизми, взривове, подеми или покруси отекват с трагична сила не само в творчеството, но и в личния живот на най-значимите наши творци. Никак не е случаен фактът, че от Възраждането до освобождението на България от турско иго най-събудените български духове и умове са едновременно писатели, националреволюционери, свещенослужители, учители, книжари, изобщо будители на своя народ, нравствен критерий и съвест на своето време. Те винаги поставят служенето на Отечеството над индивидуалните писателски амбиции и страсти.