„Световни разказвачи - от Бокачио до Алфонс Доде - към тях спокойно можете да добавите и по-късни белетристи -притежават само едно или няколко от качествата на Йордан Йовков. Смятам, че няма никак да преувелича, ако кажа, че не съм срещал друг белетрист, който да е съчетал у себе си всички тези качества... Би могло да се счита неоткриването му от учредителите на Нобеловата награда за сериозна неудача не за Йовков, а за самите тях..."Това изрича турският професор Сабри Есат Суявушгил. А какво казваме ние българите за Йовков? Ще си видим поредния срам, ако направим един набор от зложелателни, отрицателни, полупохвалии, пък даже и положителни оценки за писателя. Ще си позволя да цитирам режисьора Масалитинов за отгласа от постановката на „Албена"1930г.: „Албена"имаше успех сред публиката, но критиката беше лоша. Критиците бяха автори на драми. Те почувстваха опасен за тях конкурент и на всяка цена искаха да отклонят Йовковот драматическото творчество: те го превъзнасяха като белетрист."Цитатът ни сочи още един вид оценка - перфидно-двойнствения комплимент.
Но стига. Да продължим с Йовков, Нобеловата награда и българите. Ние и досега въздишаме затова, че нямаме Нобелов лауреат. Сред въздишащите има и копнеещи да получат наградата. Но между неутралните по въпроса преобладава мнението, че не я дават, защото не нипознават. Не познават не само писателите ни, но най-вече нас българите, нашия национален характер. Не сме им ясни и затова ни отбягват. Като много други неща и това нее вярно. Ще го опровергаят реакциите за Йовковото творчество, впечатлило ярко още със „Старопланински легенди"(1927г.) не с какво да е, а с очертания български характер. Проф. Артуро Крониа (италиански славист): „В неговото изкуство има един белег... - това е българинът. Това е най-характерната черта неговото творчество. От нея идва силата и художественото вдъхновение и в нея е съсредоточена цялата творческа дейност. /.../”
Йордан Каменов