БЕЛОТА



Какъв едновремешен сняг вали -

бавен и благ,

простодушен.

Прегазват го настървено коли,

комините бързат да го опушат,

снегорините - да го пометат.

А той сипада унесено,

не подбира ни цел, ни път,

за всички еднакъв,

ангелски безтелесен...

Как сме петимни всички за чистота!

Как не искаме да сме същите!

И се втурваме в снежната белота,

и я тъпчем,

и в кал я превръщаме.