Черешата на един народ (1996, 1998, 2003)

“Черешата на един народ” излиза за първи път през 1996 г. получава признанието на читатели и критика и печели наградата на Сдружение на български писатели за най-добра книга на годината. През 1998 година поради изчерпване на тиража излиза във второ издание в издателство “Жанет-45”. От няколко седмици вече има трето издание Тази година електронният сайт за българска литература “Liternet” я определи като една от петте най-важни книги на десетилетието.
Отделни стихотворения от тази книга са превеждани на немски, английски, унгарски, гръцки, сръбски, финландски, чешки и др. езици.


Из рецензии за “Черешата на един народ” от края на 90-те

Това е просто нов и друг тип лиризъм."Черешата на един народ"е пародийно-весела и меланхолично-иронична, носталгична и презрителна… [Господинов] е сред малцината, които едновременно изразяват"модерното"и преодоляват повърхностната мръсна пяна на"авангардното".
Проф. Светлозар Игов, в."Литературен форум",София

... играта с чуждото слово, с различните стилови и персоналистични маски, мистификацията и самоиронията достигат своя предел. При Георги Господинов в"Черешата на един народ"интуицията за метафизичната нищета на битието е трансформирана в усещането за историята като каталог на неслученото, пропуснатото, липсата… Освен игрите с поетическите традиции поезията на Георги Господинов се характеризира и с един подчертан вкус към скритите поетични възможности на всекидневния език."
Бойко Пенчев, сп."Neue Literatur",Франкфурт

Череша за литературни чревоугодници!... Гастрономически сецесион в края на века...
Митко Новков, “Култура”, София

Черешата на един народ"е Bildungsroman-ът на днешните млади... Стиховете на Георги Господинов се четат лесно, защото събуждат изначални интуиции за поетическото дори у най-неизкушените. Органична и цялостна книга, нещо като постмодернизъм с човешко лице...
Биляна Курташева, в."Култура",София


“Едни четоха “Черешата” като история за вечно неслучващото се българско.
И имаха право.
Други я четоха на патриотически маниер. И имаха право.
Едни я четохакато подигравка с патриотическия маниер. И с право.
Други я видяха като едно йе-йе-йе на Възраждането. И така беше.
Едни видяха в нея мухите. И мухите наистина бяха важни.
Други посегнаха към баклавите на сантимента и други източносецесионни сладкиши. Тяхно право.
Един /дядо ми/ чете и плака.
Други четоха и се развеселиха.
Блаженитези, които ще прочетат книгата хладно, отвъд сантимента и екстатиката на пиянството. Но тук вече нямам думата. “
Георги Господинов


Балади и разпади
Любовта каквоиска? Иска да прави семейства.
Семействата обаче искат ли да правят любов?
Те, впрочем, желаят немного - тоалетната и
банята отделно и кухнята малко по-голяма.
Те това и сънуват. Но тях, разбираш ли, този сън не ги сънува...
Чакай още не съм свършил. Слушай сега, наливай си,
да не мислиш, че на черния ти дроб му пука за тебе.
И на ръцете ти не им пука за тебе,
и на краката ти, и на всичките ти членове...

(разговор, подслушан, докато си чакам бирата в кръчмата „При Балканджи Йово"през късната есен на 95-а)


Не се сънуваме, не се държим,
не се мечтаем, то се рече.
Ти видиш, под езика спим
като под чергата - облечени.

И в този ред на мисли и мезета,
докато чакам бирата и пуша,
докато духам пяната отгоре,
додето се пенявя сам,
потъвам цял и се удавям в патоса

на този ред от мисли...
А здравата любов между нещата?
А силата, която ги удържа?
А Онова, което ме сънува,
тъй както аз сънувам него...

Ти видиш - всичко се разпада
и стъпката не търси стъпка.
Понечиш жеста на балада,
а иде грозно, иде тъпо.

Аз сега си тръгвам, става тъпо...
И нозете ми си тръгват, хващат пътя...
И очите ми си тръгват, Боже! тъмно...
И ръцете ми си тръгват, тъй, на пръсти..
Ибалтона - гърбом, гърбом,
с празните ръкави..

Очи си нямам аз да се видя

Ръце си нямам да се прегърна

Нозе си нямам да се изпратя