НАЙ-ПРОДАВАНИТЕ КНИГИ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Стивън Кинг запази владенията си
Отново в превод на именитата преводачка Недялка Попова Херман Хесе веднага зае достойно място в класацията

С Клетка кралят на хорър трилъра напомня за старата си слава
"Никой не може да ти бръкне в здравето както Кинг."Това е едно от общо 645 изказвания на читатели в най-голямата електронна книжарница в света - Амазон. Повечето романи събират по десетина читателски мнения изобщо, а Клетка го е постигнал само за осем непълни месеца. Романът излезе в САЩ в края на януари и веднага оглави класациите, за което"Книжарница"своевременно ви осведоми.
Клетъчният телефон - така наричаха и у нас първоначално онова, на което сега всички викат джиесем - е"електронна каишка"не само за Стивън Кинг. И германският философ Петер Слотердайк в едно есе преди почти двайсет години обяснява, че това техническо средство служи главно да държи притежателя му в подчинение. Звънят ти и те призовават да направиш нещо. Заповядват ти, шантажират те, навиват те, крънкат те. Докато Стивън Кинг е избрал да съчетае две неща - старата романтическа тема за опасността от всяка машина и новата тема за лудостта на тероризма.
Познавачите казват, че Клетка напомня за шедьовъра Противостояние - не като сюжет (там ставаше дума за кошмарен вирус, изпуснат от суперсекретна военна лаборатория), а като стил. Е, да не забравяме, че и в двата случая имаме истории със зомбита!
Впрочем, историята в Клетка започва в Бостън през един октомврийски следобед, когато всички мобилни телефони зазвъняват и всеки, който си отвори телефона, се превръща в машина за убиване. Не забравяйте с какво завършва този красив месец - може и да си го представяне в светли тонове като месеца на циганското лято, но всъщност това е месецът, кулминиращ в празника Вси светии, Хелоуин. И ако е вярно, че писателите са донякъде пророци, определено трябва да сме по-внимателни на чие позвъняване отговаряме. Както не отваряте имейли от непознати адреси, така отхвърляйте и обажданията от непознати номера: не се знае дали оттатък не стои някой талибан със своето звуково оръжие, което за миг ще бръкне в мозъка ви и ще ви лиши от собствена воля.
Самият Стивън Кинг се гордее, че няма мобилен телефон. Джиесем няма и героят му, художник, което е жест към старомодните хора на изкуството - те имат като че ли по-големи шансове да избягнат зомбирането.
Всички казват, че предимството на Противостояние е в по-внимателното и психологически дълбоко изграждане на главния герой, но дали това е задължително за един добър хорър? Преди дванайсет години Противостояние се превърна в чудесен минисериал с Гари Синиз, убеден съм, че от Клетка става дори по-силен филм. Е, екранизацията на Клетка започва през пролетта на 2007 г., режисьор ще е Ели Рот. Ще видим. Засега можем като целия свят да треперим от удоволствие, четейки романа. Той е на второ място в класацията на"Хеликон"за септември.
"Доколкото съм такъв, какъвто съм, уви, не мога да ви пожелая приятни сънища"- подхвърля Кинг в За писането: Мемоари на занаята, един от хитовете в"Хеликон"това лято. Наистина няма как.

Интелектуалният бестселър на месеца
В класацията за август попадна една книга от типа сериозна висока литература - Сняг на Орхан Памук. През септември сред десетте най-продавани отново имаше сложна и тежка книга на един от класиците на ХХ век - Херман Хесе. При това в превод на Недялка Попова, която пресъздаде на български преди това Играта на стъклени перли, Степният вълк, Нарцис и Голдмунд. В сборника Игра на сенки. Приказки за любовта са включени разкази от различни периоди от творчеството на Хесе -"Една соната","Дом на мечтите","Трудният път","Клайн и Вагнер".

Дали румънската литература не е по-европейска от нашата?
Няма как да не си задаваме този въпрос. Книгите на гостувалия в бургаския"Хеликон"Мирча Картареску например ни водят към положителен отговор на този въпрос. За това способства богатото общуване на живо с писателя, но и разнообразието от гледни точки в книгата му. Защо обичаме жените се оказа на пето място през месеца, а купилите си я хвалят и на приятели.

Първият модерен американски хомосексуален роман
Греховете на града на Гор Видал предизвика голям интерес въпреки щекотливата си тема. Българският Big Brother показва колко нетолерантен е българинът към хомосексуалистите и може би се стреми да промени нещата. Засега това май е невъзможно - вероятно защото на хомосексуалистите често се греда като на лоби, което е заело позиции в шоубизнеса и културата, което превръща в събития невинаги достатъчно качествени творци и произведения.
Греховете на града се появява още през 1948 г. и въпреки че Видал все още е съвсем млад творец - той е на 23 и това вече е третият му роман - способността му да разказва вълнуващо за търсенията и мечтите на хората покорява. Романът разказва за Джим Уилард, средностатистическо американско момче, което търси онази личност, която ще го вълнува и с която ще иска да преживее най-важните мигове в живота си. Първият му сексуален партньор обаче се оказва неговият съученик Боб Форд, с когото по думите на самия Джим са"духовни близнаци".
Книгата наистина обяснява любовта като търсене на перфектния духовен спътник, на човека, с когото можеш да споделяш всички свои блянове, идеи, хрумвания. Освен това романът на Видал е и проникновен анализ на самотата на тинейджърите.

Play the Game
Тайните на Големите играчи, кн.1 на Григор Лилов оглави раздел Нехудожествена литература още в първата седмица след излизането си. Нищо по-логично и предвидимо. Та нали неговата Най-богатите българи беше сред най-търсените книги на 2004 година! Логично той е и главният застъпник за новия роман на Христо Калчев - Вълчи капан. Вече е име, на което хората се доверяват. И как не, след като той не крие желанието си да изтипоса истината за всички, без да спестява нищо.
Дали Вълчи капан ще има участта на Тайните на големите играчи? Вероятно. Най-интересното в случая е, че хората по еднакъв начин търсят истината и в романите, и в документалните книги. Това девалидизиране на фикцията може и да изглежда странно на специалистите, но след като за масовия български читател медиите отдавна са място на измислицата, желанието да се открие източник на скритата истина води до доверие дори към романа.

Телевизии и калории
Докато по канала AXN тече рубриката с Майкъл Търмънд, книгата му има малки шансове да отпадне от класацията. Въпреки че за жанра си е достатъчно качествена, продажбите й се градят главно на това. Преобразете тялото си за 6 дни вече 16 седмици стои в списъка на най-продаваните и едва ли ще излезе скоро от него. Затова и спокойно можем да заложим, че през октомври в списъка на търсените заглавия ще влезе Lost - книгата е по филма, а не обратното.
Йордан Ефтимов



НОМИНАЦИИ ЗА НАГРАДАТА ХЕЛИКОН ДОТУК

Зимни
"Лаканиански мрежи. Блогороман"на Златомир Златанов,"Светове"на Владимир Зарев,"Амазонката от Варое"на Боян Биолчев

Пролетни
"Изгубените магарета"на Валери Стефанов,"Читателска група 31"на Елена Алексиева,"Призори"на Светлозар Игов

Летни
"Добро момче"на Галин Никифоров,"Огън и мъгла"на Любен Петков и"Златното ведро"на Стоян Бойчев.


Летни номинации за наградата Хеликон

Новите трима номинирани автори за най-престижната награда у нас за съвременна българска проза доказват, че журито на Хеликон продължава да търси баланса между откриването на нови талантливи прозаици и отдаването на дължимото на отдавна доказани майстори на белетристиката.
Името на Галин Никифоров изобщо не присъства сред списъците на онези творци, които дават интервюта за щяло и нещяло, може да се каже дори, че е направо неизвестно и в писателските среди. Но тъкмо този автор с книгата си"Добро момче"спечели най-много точки при гласуването за третите (предпоследни) номинации тази година.
Заедно с него номиниран бе и Стоян Бойчев, който също не е шумен автор. Но разликата между двамата е като от небето до земята и между експериментаторството и консервативното следване на най-дебелата българска белетристична традиция.
До Галин Никифоров и Стоян Бойчев се нареди и Любен Петков - един от онези, които промениха пейзажа на българската проза с лиричните си и интроспективни романи в началото на 1970-те. Може би малко пооттеглил се назад, с"Огън и мъгла"той отново напомня за себе си и за едно писане, което днес не шокира, но продължава да бъде изтънчено и субтилно.
Сред другите много сполучливи нови книги дискутирани и подкрепени от поне един член на журито бяха романът"Нощите на Трентън"на Атанас Славов, лиричната проза"К като всичко"на Яна Букова, автобиографичната"Писма до Петър"на Николай Бойков, сборниците с разкази"К."на Ангел Игов и"Пътища"на Димитър Томов,"Трикракото куче"на Мария Станкова.
Изборът на журито бе направен сред общо 32 заглавия с нова българска проза, постъпили в Хеликон през лятото. Едва ли у нас днес има жури, които да изчита толкова много книги, за да отсее най-иновативните, най-богатите и най-променящите читателя български заглавия. При това още преди е имало време за тях да излязат рецензиии отзиви. Може да се каже, че наградата Хеликон продължава амбициозно да настоява първа да посочва най-значимото в актуалната българска литература. С всички рискове, които носи този избор.


ИРЛАНДСКИ И РУСКИ ИРОНИЧНИ КЛИПЕРИ, НЕМСКИ И... ИРЛАНДСКИ ТЕЖКИ ГЕМИИ

Диамантената колесница на Борис Акунин
Приказка за бъчвата. Битката на книгите и други сатири на Джонатан Суифт
Маестрото на Колъм Тойбин
Съвременник, кн. 3/2006
Неспокойни истории на Катя Атанасова

Познавам две литератури, чиито първомайстори са едновременно страхотни ироници и космически дълбоки метафизици. Ирландците и руснаците. Можем да ги илюстрираме с Джеймс Джойс и Фьодор Достоевски. Ако сте чели или поразлистили"Одисей"или"Бесове"не може да не сте се разсмивали, да не ви е излизала пяна на устата от смях. Не може да не сте се потискали. Така е и при Шоу, Йейтс, Бекет. А също при Пушкин, Лермонтов, Гогол, Чехов, Толстой.
Затова като видях книгите, постъпили в книжарници"Хеликон"през септември, първо се засилих да се запася с Акунин, Тойбин и... боже мой! - Суифт. При това не Греъм Суифт, когото ценя много, а самия Джонатан Суифт - автора на Приключенията на Гъливер или по-точно на Пътувания до някои отдалечени народи на света, в четири части, от Лемюъл Гъливер, отначало хирург, а после и капитан на няколко кораба.
Това, което се надявах да е прекрасно, се оказа божествено. Защото попаднах на три отлични книги, заслужаващи наистина любопитна и интелигентна публика.
Диамантената колесница на Борис Акунин е още един от романите му с героя Ераст Фандорин. Четвъртият, уж пропуснат досега роман от цикъла"Приключенията на Ераст Фандорин"(обявен още през 2002 г., романът бе страстно очакван от читателите, някои от които засипват пощенската кутия на автора със заплахи, че ако не го напише скоро...). Действието на този роман в две части запълва времевата дупка между Левиатан и Смъртта на Ахил, но разказва и събития, случили се след Любовниците на смъртта. При това по-късните събития (1905 година) заемат първия том, а предисторията (1878 година) е изложена във втория. Разбира се, заради интригата. Защото човек може и да прочете първо втората част - за това как е живял и какво е вършил младия Ераст Петрович в Япония в епохата Мейдзи, а след това да се запознае с историята на щабскапитан Рибников от първата част. Но половината от удоволствието ще е изгубена. Работата е там, че Рибников и Фандорин са... И аз няма да кажа, но и вие не отгръщайте преждевременно последната страница. Имайте търпение.
Когато на литературната сцена изгря фигурата на Борис Акунин, стана ясно, че най-сетне се е появил руски писател, който иска да създаде проза едновременно качествена и популярна. Интелектуални романи, които да джиткат между жанровете като едното нищо. Диамантената колесница например изглежда сякаш е съвсем масова литература - развлекателно четиво, лишено от тежестта на рефлексията и сложните игри. Лек като Йожен Сю, Александър Дюма и Майн Рид - чете се на един дъх, както се четат приключенски романи в детството.
Обаче. Обаче Диамантената колесница е написана не от кого да е, а от Борис Акунин. А Борис Акунин е псевдоним на япониста Григорий Чхартишвили, преводач между другото на Юкио Мишима. В новия роман той дори подхвърля, че"акунин"на японски означава"негодник". Тъй че това е книга, бъкаща от подробности за Япония. Всяка глава завършва с хайку, обобщаващо основната мисъл и настроение в главата. На героя Ераст Петрович се пада да се срещне лице в лице с якудзата и нинджите, да изучи тайното изкуство на жиужицуто и да завърже любов с гейша.
За Суифт едва ли някой се съмнява, че е жлъчен до прежълтяване. Не знам чели ли сте Ботев. Прозата? Е, Ботев може да послужи за пример за подобна на Суифтовата язвителност. Малко образованието му е по-слабичко, но талант и смелост има също толкова. И какво да хапе, разбира се.
Суифт има достатъчно теми - от глупостта на съвременницитеси, избили се да купуват идиотическите"астрологически"предсказания на неукия обущар Партридж, до политиката спрямо бедните в Ирландия. В едно Скромно предложение от 1729 г. той учтиво предлага проблемът с бедните да се реши като техните деца бъдат взимани за отглеждане с цел храна за богатите. Приказка за бъчвата. Битката за книгите. И други сатири е дебел том и е трудно да се предаде точно какво съдържа - всичко ври и кипи в него със страшна сила. Но нека поне спомена, че Суифт припомня една мисъл на свой наивен предшественик:"и все пак Платон си мислел, че ако Добродетелта се появи на света напълно гола, всички хора ще се влюбят в нея". Защо ли това е щуротия според Суифт. Ами защото казва той, ако Юпитер вземе, че направи грешката да слезе на земята, дори и той щебъде презрян.
Суифт е автор и на един автоепитаф, който завършва така:
Имитирайте го, ако можете,
него, опиянения от света пътешественик,
който служеше на свободата.
Имитирайте го де! Малко трудно, почти невъзможно, даже съвсем. Но едва ли тези, които биха искали да го имитират, ще са много, въпреки че, както е добре известно на столичната общественост, един от първите закупили си дебелата тухла да бе тъкмо Любен Дилов син. Все пак - един от най-саркастичните ни публицисти.
Понеже вече направих сравнението на Суифт с Ботев и няма връщане назад, сигурно няма да е лошо да припомня, че и двамата, така да се каже, са чеда на робско племе и че арогантността на английските и османските поробители няма как да не е повлияла на стила им. В смисъл - наточила е лезвията на сатърите, които размахват.
Сред книгите, които месецът на есенния урожай ни донесе, има още един ирландски шедьовър - Маестрото на Колъм Тойбин. Но това е иронична книга на много по-къси вълни. Ултракъси. Романизирана биография на един от най-тънките модерни романисти - Хенри Джеймс, това е и разказ за атмосферата в края на XIX век, за общуването с духове, отношението към колониите, към откритията в точните науки. Все пак брат на Хенри Джеймс е философът Уилям Джеймс, автор на и до днес цитираните монографии за религиозния живот на човека - така че романът на Тойбин е зает и с представянето на отношенията между двама колоси на модерността.
Третата книжка на списание"Съвременник"пък е пълно с английски и американски разкази, има страхотно есе от Хайнер Мюлер, както винаги - и многобългарски поети и прозаици. Но ударът в него идва от немска страна. Книжката се открива с малък роман от Даниел Келман - голямата звезда на германската литература днес. Времето на Малер не е за композитора, а за измислен персонаж, физик, който си въобразява (а може би не), че е открил как да обори втория закон на термодинамиката. Романът напомня за Защита Лужин на Набоков и показва какво наистина й липсва на българската литература, напълно сляпа за хората на науката, за техните светове.
Българският ми избор за септември е Неспокойни истории на Катя Атанасова. Сборник с разкази, за който критикът Бойко Пенчев каза, че е всичко друго, но не и битова белетристика - от онзи чешит, с който сме свикнали до болка. Не, не е това. На представянето на книгата г-н Пенчев уверено заяви, че у нас има два основни типа проза - проза на ракията и проза на водката. И че Неспокойни истории е твърдо от втория тип.
Йордан Ефтимов