Рядко се случва един сериозен писател, застъпен в конспектите по съвременна американска литература, да прикове интереса на младата публика, измествайки дори авторите на т.нар. “скандални” романи. И все пак нюйоркчанинът Дон ДеЛило прави именно това и успява да съчетае противоречивите епитети “култов” и “класик”.


ДеЛило пише за настоящето така, както писателите-фантасти пишат за бъдещето – поразително и скептично. Макар и с разкривени пропорции, неговият свят е напълно разпознаваем– зашеметяващата скорост, с която остаряват уж новите технологии, култът към информацията за сметка на нейното осмисляне, чистата символика на парите, които стават все по-абстрактни. Пазарната система поглъща всичко, дори анархизмът се превръща в продукт, който се търгува на световните борси.


В този смисъл може да се каже, че новият му роман, “Космополис”, има двама герои – порасналият вундеркинд Ерик Пакър и времето. Младият милиардер се стреми да живее с едно поколение напред от своето време; в собствените си очи той прилича на герой от футуристична утопия – дързък, самоуверен и безчувствен. Но една на пръв поглед незабележима асиметрия на времето го разколебава и плаши.


Дон ДеЛило е автор на две пиеси и тринайсет романа, сред които “Подземен свят” и “Бял шум”. Носител е на Националната награда за литература, наградата “Йерусалим” и Международната награда за художествена литература на “Айриш Таймс”.